Рецензии

Поезия, вградена в дърво

 

Ангел Готфрид Стефанов пази жив спомена си за далечните предци на семейството – потомствени мисионери, дошли в източна Европа по времето на Петър I – и за артистичното присъствие на неговия баща, чието увлечение по пианото, хармониума, класическата китара и цигулката се съчетава с потребност от рисуване. В тази семейна атмосфера още в края на гимназиалния курс той оформя окончателно намерението си да кандидатства в Художествената академия, където през 1974 е приет за студент в ателието по резба.

 

През 70-те години в българското приложно и декоративно изкуство, подобно на ситуацията в тогавашна Румъния и Унгария, се засилва интересът към традицията на народното изкуство и неговите автентични корени. Художниците, завършили специалност резба, участват в разгърната програма по естетизация интериора на обществени сгради, кметства, ритуални и концертни зали. Създават се и специализирани изложби на декоративното изкуство, които често са с международно участие и съпровождащи ги научни симпозиуми. В София през този период на международни експозиции се представят всички европейски тенденции на декоративното изкуство.

 

Завършил с впечатляващ успех Академията и въвлечен в огромната за мащабите на страната художествено-оформителска дейност, Стефанов показва още с първите си работи равнище и майсторство. Участията му в международните изложби са посрещнати с интерес, а през 1978 получава и голямата награда от II квадринале на декоративните изкуства в Ерфурт. Следват награди и авторитетно представяне на българското декоративно изкуство в Германия през 1991, последвани от групова изложба във Франция (1992), Манхайм и Хайделберг (1995), както и в Париж (1989).

 

Предпочитан материал за художествените му замисли е дървото, което той обработва с вещина като му придава полихромен характер и използва максимално естествената му структура В интерпретацията му има няколко доминиращи теми. Те имат баладичен и песенен характер и са свързани с образните и знаковите внушения на пластичния фолклор. За това говорят и названията на първите му творби Балада и Песен моя.

 

Трябва да отбележим една характерна особеност на стиловото му формообразуване. Художникът осъществява своя орнаментална система, която се основава на пластичната традиция на българското възрожденско изкуство, но стиловият прочит е осъвременен. Това отношение към пластиката е проведено и в композицията Младост и Възраждане. В тях се очертава и една допълнителна тенденция в символиката на образните елементи, в цялостната конструкция, белязяна от динамиката и ритмичното взаимодействие на пластическите елементи. Идеята се обвързва с асоциации и техните метаморфози при прехода от огнено към светлинно. Така фигурите в общото движение получават поливалентни преобразувания, превръщат се в пламъци и пламъковидни структури в една обща пламтяща динамика. Артистичният му подход се дистанцира от илюстративността и дидактиката, неизбежна за други автори.

 

Аналогичен символичен смисъл е вложен и в темата за Дърво на живота и различните й композиционни вариации. Тук клоните представят разцъфнали човешки фигури, а многоклетъчната структура на плодящите се преплетени клони обрамчват слънцето и го утвърждават като основен конструкт на композицията. Така динамичната ритмичност на цялото въвлича още един смислов акцент като тържество на неизчерпаемата и вечна пулсация.

 

Друг важен смислов архетип на творческото му мислене е въвеждането в централната част на символните му композиции на мъжки и женски фигури. Този по същество архаичен и митологичен репертоар е универсален като образен и поетичен език. Език, който придава стойност на творбите му независимо от тяхното конкретно предназначение – обвързани с интериора на обществени сгради, чиято официалност по принуда съдържа и идеологически елементи, или вписани в съвременния интериор от типа на ритуална зала. При това художникът е чужд на външното уподобяване на съдържанието и остава винаги верен на своята образна система и нейните дълбинни и сакрални основания.

 

Серията му Български светци свидетелства за тези нови измерения в творчеството му и го представя като зрял творец. Основата, от която тръгва Стефанов, е забележителната фигура на се. Климент Охридски в цяло дърво, която понастоящем се намира в Охрид и е от малкото съхранени релефи и изображения от времето на Преславската и Охридската художествена традиция (Х-Х1 в.).

 

Известно е, че под влияние на Византия изкуството след X в. дава превес на чистата трансцедентална дематериализация на формата чрез нарастващата си схематизация и строга регламентираща канонизация. Може само  да се съжалява за изместването на ранните християнски релефи с тяхната първична виталност, типологично близка до подобни прояви по отношение на култовите релефи и пластика на романското изкуство в Западна Европа. До днес в България са оцелели отделни фрагменти от преславски релефа и релефна украса на капители и корнизи, както и рядкото по художествената си достойнства споменато вече релефно изображение на св. Климент 0хридски.

 

Взел този образец за изначален импулс и ориентир по своите търсения художникът Ангел Стефанов апликира форми върху иконна структура с използване на злато и темпера. С деликатна полихромия превръща използваното от него дърво в неговата естественост и структурност в автономна художествена форма, вгражда в неговата структура с въображение и майсторство своите видения. Този нов подход обхваща и вече познати теми и образи. Така темата Нестинари се включва в пламъковидната форма на дървото, следваща естествените дадености на материала. Митологичните значения на фигури, включени във вертикалните структури на традиционния плет, са съпоставени на хоризонталните падащи елементи във форма на нестинарки.

 

Също така в символичното въплъщение на представата за Родина дървото събира в едно множество овце, гъдулари и овчари във вид на покълнали от земята семена. Увлича го идеята да гради своя образ за преобразуващото и всеобщо движение на природата, както това се наблюдава в творбата му Еволюцията. Всичко е задвижено и се движи в течението на мощен поток. Авторът усеща поетиката на съпоставката и преобразяващото единство на Дух и материя. Самото дърво сякаш съзрява за прозренията на художника. То става орган на тази проникновена среща между изкуството и природата. Използвана е естествената отдолу пукнатина на дървото. Тя се асоциира с реката като символически образ на еволюцията и на отделните души (на всеки и всичко), въвлечени в нея. Художникът споделя, че за тази идея се вдъхновява от Уйлям Блейк.

 

Пластичният опит на превръщане на материята в дух е резултат на много и различни реализации. Под знака на преднамерената и обмислена естетизация са множеството резбовани тавани на заседателни зали (сега използвани като ритуални), интериорни решения, шкафове, различни врати с орнаментални структури.

 

Интересът към символиката на орнамента продължава да бъде устойчив и в по-късни творби, които авторът определя като Етно. Целият този опит намира своя естествен синтезиран образ в проектите и осъществените пластики на поредицата Ангели. Художникът търси да представи състоянието на кацането, преди ангелът да докосне земята, състоянието в пространството между небето и земята – като че ли като застиване между горе и долу. Дървото е третирано така, че да изрази преходите между мрака и светлината. За Стефанов светлината е тази, която твори и раздвижва. Освен в дърво Ангелите са проектирани за изпълнение и в неръждаема стомана. С проникновеното си излъчване в споменатата поредица прави впечатление Благославящо ангелче.

 

Някои проекти заявяват възможностите на различни материали – метал, стъкло и ажурна обработка като съпоставка на позитивни и негативни структурни моменти. Пластичните съпоставяния придават особен дух и сакрален смисъл на пластиката.

 

Трябва да отбележим също интересното решение на творбата с фолклорна баладна тематика Вградена невеста. Легендата е подсказала инвенцията на автора. Откроени са отделни фрагменти от целостта на фигурата – глави, ръце и крака, замислени да се изпълнят в дърво, вградени в стена от гипс и камък. Последните години експериментална негова насока са медитативните рисунки, изпълнени в дърво. Не за първи път той използва кухи дървета и естествената кривина на природната форма, като проявява фин усет към конкретната дървесна структура при обработката й. Във всички тези творби художникът застъпва открито естетиката на чистата и автономна форма.

 

Творбите Архангел Михаил и Ангел Хранител, изпълнени в сребро и злато, правят впечатление с намерената мяра на светлинната символика и ни приближават към Света на една определена поетична концепция, вградена с чувство за вкус в изразните възможности на дървото.

 

 

Спартак Паскалевски